Хумус с моркови

Този хумус е част от серията нисковъглехидратни зеленчукови хумуси, които обичам да приготвям вкъщи. Без добавен нахут, стойността на въглехидратите пада значително и така предястието е подходящо за нисковъглехидратно хранене
Основната съставка в класическата рецепта за популярната разядка хумус е нахутът, познат още като леблебия. Той е бобова култура, източник на т. нар. бавни въглехидрати. Прибавен в диета с понижено съдържание на въглехидрати обаче, нахутът е възможно да я обезмисли. Палео храненето също не толерира бобови култури, какъвто е нахута. Лектините и фитиновата киселина в тях са основният виновник те да се избягват. Фитатите в бобовите растения силно намаляват абсорбцията на витамини и минерали от храната, която приемаме.

Това разбира се, не ме спира да си приготвя нисковъглехидратна версия на хумус. Печените моркови чудесно се вписват в тази композиция, носят нотка сладост. В същото време помагат за консистенцията – тя да е плътна, кремообразна, във вид на паста. Всъщност, колкото повече зехтин или лимонов сок добавите, толкова по-течен ще бъде готовия хумус. Експериментирайте с гъстота.
Рецептата е чудесен микс от полезни растителни мазнини, отлична при високомазнинно и нисковъглехидратно хранене.
Видовете нисковъглехидратен хумус приготвен от различни печени зеленчуци са разкошно предястие за всякакви вкусове. Освен, че добавяме екстра зеленчуци съм менюто, добавяме още много цвят в него.
Поднесете с гриловани зеленчуци и микрорастения за акцент. Този хумус с моркови ще се превърнеа в разкошен акцент на масата. Ще добави текстури, аромати, вкус, фибри, полезни мазнини и много цвят!
Завийте веган дюнер с плосък хляб и намажете с хумус. Самото съвършенство!